Първа част на материала можете да прочете тук.

Генитален херпес – отнася се към инфекциите, които се предават по полов път. Веднъж попаднал върху лигавиците на половите органи, херпес симплекс вирусът стига до нервните клетки, отговорни за чувствителността и остава в тях завинаги. До този момент не е открито ефективно лечение, което да се справи с вируса и да го унищожи. Лекуват се само симптомите на заболяването.
Не е задължително херпес вирусът да се прояви веднага след заразяване, особено ако имунната система е достатъчно силна.

Обикновено три дни след заразяването засегната кожа изтръпва, зачервява се, отича. Впоследствие се образуват малки сърбящи мехурчета, пълни със секрет. Мехурчетата наподобяват на тези, при стрестница или херпеса на устата. Секретът от мехурчетата е силно заразен и следва да се вземат всички мерки за предотвратяване на заразяването на партньора и разпространението на вируса по други части на тялото.
Необходима е стриктна хигиена. Особено трябва да се пазят очите от докосване с ръце, били в контакт с кожните лезии.

Обикновено след няколко дни лечение мехурчетата завяхват и образуват корички. До седмица състоянието трябва да е преминало.
 

При първа изява на херпесната инфекция е възможно да се подуят локалните лимфни възли, да има усещане за болка, да се повиши телесната температура. Възможно е да се появи главоболие, мускулна болка. Лабилното, раздразнително психично състояние е типично при изявата на херпеса.
 

Херпесът се лекува с противовирусни медикаменти. Предпочитат се локалните средства. Единствено при първа изява лечението с таблетки има смисъл и може да тушира изявата на херпес. Във всички останали случаи приемът на лекарството се преценява от специалиста според ползите и рисковете.

При ненавременно започнато лечение е възможно херпесните ранички да се инфектират с бактерии или гъбички. Ето защо само в този случай се изписват антибиотици. Това обикновено става при отшумяване на херпесната изява и има за цел да излекува бактериалната или гъбична такава. Херпесът не се лекува с антибиотици.

Най-неприятното при гениталния херпес е, че вирусът остава в нервните клетки и може да се активира при определени фактори. Рецидивите са характерно явление при засегнатите от обикновения херпес.

При чести рецидиви се препоръчва засилване на имунната система.


 


Уретрити – често при възпалителните заболявания на вагината се засяга и уретрата. При уретрит ходенето по малка нужда е затруднено и болезнено. Появяват се неприятни усещания в областта на пикочния канал.


 

Възпалителните полови заболявания носят дискомфорт, често виляят на самочувствието на жената и на социалния й живот. Неправилно лекувани, забавянето на лечението им, честото заболяване, може да доведе до депресивни състояния и емоционални разстройства.


Последиците при нелекуваните или неправилно лекувани инфекции и възпалителни заболявания на женските полови органи могат да бъдат сериозни. Възможно е да пострада матката, да се засегнат фалопиевите тръби, дори яйчниците и други органи на малкия таз. Някои възпалителни заболявания водят до стерилитет.

Ето защо при първите симптоми на инфектиране в областта на половите органи трябва да се посети лекарския кабинет, да се назначи изследване и съответно терапия от компетентен специалист. Ако състоянието го налага, курсът на лечение трябва да се повтори.

През последните години има практика към изписваните медикаменти лекарите да назначават и имуностимулиращи продукти за повишаване на защитните сили на организма.