Определение
Ингвиналната лимфогрануломатоза принадлежи към групата на класическите венерически заболявания, заедно със сифилиса, гонореята и мекия шанкър. Тя представлява инфекциозно вирусно заболяване, което се предава по полов път.
Клинична картина
Болестта протича с първични увреждания по половите органи и последващо ранно възпаление на регионалните лимфни възли (най-често в слабинната област). По-късно настъпват нарушения в лимфната циркулация с поява на елефантиаза (слоновост на краката).
Заболяването е характерно за страните с тропически или субтропически климат. У нас то се среща много рядко, у временно пребиваващи граждани от такива страни.
Болестта се причинява от вирус с големина около 150 милимикрона. У животни вирусът се локализира в мозъка, а у човека - в лимфната тъкан. Инкубационният период варира в широк диапазон (от 7 дни до няколко месеца).
На мястото на проникване на инфекцията (най-често половите органи) се появява малко възелче или възелче с гнойно мехурче, което се пуква и след това епителизира. Измененията не причиняват оплаквания, поради което остават незабелязани.
Болестното развитие се характеризира с ранни възпалителни промени в регионалните лимфни възли и късни нарушения на лимфната циркулация - развитие на елефантиазно състояние (застой в лимфните съдове) в областта на половите органи, ректума и около ануса. Ранните промени започват 2-4 седмици след началните изменения и се придружават от общи признаци. Едностранно и по-рядко двустранно се подуват ингвиналните (слабинните) и бедрените лимфни възли, които стават болезнени. Възпалителният процес засяга околните тъкани и кожата. Може да последва резорбиране на инфилтрата (отока) в лимфните възли.
Най-често обаче настъпва размекване, образуване на фистули, от които изтича гъста-жълтеникава гной, а по-късно - серозно-кръвенист секрет. В късния стадий на болестта се образуват плътни дълбоки ръбци, които затрудняват лимфната циркулация. Вследствие на това се развива елефантиазно състояние в областта на половите органи и долните крайници. У жените по-често се засягат тазовите лимфни възли.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прилагат се сулфонамиди, пеницилин и широкоспектърни антибиотици. По показание се прибягва до хирургично лечение.