Стафилококите са група бактерии, които водят до различни заболявания в зависимост от мястото на инфектираните тъкани.

Наименованието им идва от гръцките думи staphyle и kokkos, които точно описват как тези бактерии, изглеждат под микроскоп – като грозд.

Стафилококовите инфекции, независимо колко сериозни изглеждат, изискват терапия, тъй като водят до задълбочаване на болестния процес и се приемат за потенциално опасни.

Стафилококите са грам-положителни, с правилна сферична форма, разполагат се на групи и са неподвижни.

Има над 30 различни типове стафилококи, които могат да причинят инфекция на човешкия организъм. Най-често обаче инфекциите сред хората се дължат на Staphylococcus aureus.

Стафилококите са част от микрофлората на кожата на една четвърт – една трета от населението. Откриват се и в носа и много по-рядко върху други тъкани. В повечето случаи, когато са част от естествената микрофлора, не водят до заболяване. При нараняване обаче те преодоляват естествената защитна бариера на организма, навлизат и инфектират локалните тъкани.

Риск от стафилококова инфекция се отчита при новородените, кърмещите жени, хора с хронични заболявания като диабет, сърдечно-съдови, белодробни и ракови заболявания.

Повишен е рискът при хората на инжекционни лекарства, с кожни наранявания или заболявания, при интравенозно вливане на лекарства, поставяне на катетър, след оперативна интервенция и при отслабнала имунна система.

Развилият стафилококова инфекция е заразен до излекуването й. Стафилококите се предават при контакт до инфектирания участък или чрез пренасянето им от човек на човек при допир. Няма опасност от заразяване при целувка, прегръдка или по въздушно-капков път.


Най-често стафилококите стават причина за инфекции на кожата. Тогава върху кожата се образуват абсцеси, фурункули, були, ечемик, според засегнатото място. Обикновено се наблюдава оток, зачервяване и се изпитва болка. Ако инфекцията обаче не се овладее, може да прогресира в импетиго или целулит – възпаление на съединителната тъкан под кожата, което се изразява в подуване и зачервяване на засегнатото място.

Бременните най-често страдат от мастит или абсцес на гърдата. Във втория случай стафилококите се откриват и в кърмата.

Стафилококовата инфекция може да доведе и до пневмония, менингит и по-дълбоки инфекции като остеомилелит, ендокардит.

При навлизане на стафилококите в кръвта се развива бактеремия или сепсис. Тогава болният страда от висока температура, треска, ниско кръвно налягане, които са редките и особено опасни случаи.

При навлизане на бактериите в кръвта, по-сериозните и дълбоки инфекции могат да се усложнят и доведат до неблагоприятен изход. Например, рискът от сърдечна недостатъчност при ендокрадит е особено висок, както и риск от шок и колапс при сепсис. При нелекуван сепсис със Staphylococcus aureus в 80% от случаите изходът е фатален. Вътреутробната инфекция със стафилококи също са крайно опасни.

Стафилококовата инфекция се предава при контакт от човек на човек, поради което задължително се изисква покриване на инфектираната зона, поддържане на добра лична хигиена и хигиена на раната, редовно измиване на ръцете, особено след обработка на раната и смяна на превръзка.

Често хранителните отравяния също се дължат на растеж на стафилококите в замърсения продукт. Оплакванията включват гадене, повръщане, диария и дехидратиране на организма. Симптомите са вследствие на отравянето с токсина, който отделят Staphylococcus aureus. Развиват се обикновено час до 6 след консумацията на храната. В този случай болните не са заразни, тъй като не токсинът, а бактериите се пренасят от човек на човек.

Друго състояние, причинено от инфекцията със стафилококи, е синдромът на токсичен шок, който се среща по-често при жените по време на менструация, използващи тампони. Получава се заради същия токсин, който отделят Staphylococcus aureus в среда, бедна на кислород. Признаците му са: внезапна висока температура, повръщане, диария, болка в мускулите, рязко понижаване на артериалното налягане. Възможно е да се наблюдава обрив, зачервяване и белене на кожата, подобно на слънчево изгаряне. Състоянието крие висок риск за живота.  

Прогнозата относно хода на инфекцията зависи много от мястото й, разпространението й в организма и навременността на лечението.

Кожните инфекции се овладяват с антибиотици. Изключително важно е да се проведе пълният курс на лечение, в противен случай бактериите не се унищожават напълно и е възможна повторна инфекция. Така вероятността да се развие резистентност на микроорганизмите към лекарството е особено висока.

NEWS_MORE_BOX

 

При контролния преглед лекарят преценява необходимостта от продължаване на лечението, което не е неоснователно, а цели пълното унищожаване на стафилококите навреме.

В 80% от случаите на навлизане на Staphylococcus aureus в кръвта, без да е приложено лечение, завършват фатално, фатални са и около 30% от случаите, при които е приложено антибиотично лечение.

Стафилококовата инфекция е особено опасна за хора със слаб имунитет.

Хранителното отравяне причинено от поглъщане на стафилококовия токсин в храна преминава за няколко дни.

Предпазването и предотвратяването на инфекция със стафилококи е най-добрата мярка за борба с коварната бактерия. Целесъобразно е да се редуцират рисковите фактори от инфектиране до максимум. Не случайно, например, се препоръчва смяна на тампон на 4 часа при менструално кървене при жените. В никакъв случай не е желателно този период да продължи повече от 8 часа. По-слабо абсорбиращите тампони са по-добри от здравословна гледна точка. Добре е да се редуват най-малкото с дамски превръзки.

Добрата лична хигиена, честото миене на ръце е основна превантивна мярка. Контактът с открита рана е нежелателен. Охлузванията, драскотините, изгарянията, лезиите следва да се покриват с чисти превръзки, за да се предпази наранената кожа от инфектиране, включително и от метицилин резистентния стафилокок аурелиус (MRSA) – златния стафилокок. От значение е и правилното обгрижване на раната и стерилността на превръзката.

Храната следва да се следи за срок на годност, правилно съхранение и сертифициран производител.